дочела

Речник на българския език

1. дочела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочела е производна форма на дочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочела — мин. деят. св. прич. ж. р.

дочела е производна форма на дочета (мин. деят. св. прич. ж. р.).