дочел

Речник на българския език

1. дочел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочел е производна форма на дочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дочел — мин. деят. св. прич. м. р.

дочел е производна форма на дочета (мин. деят. св. прич. м. р.).