дохранил

Речник на българския език

1. дохранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дохранил е производна форма на дохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дохранил — мин. деят. св. прич. м. р.

дохранил е производна форма на дохраня (мин. деят. св. прич. м. р.).