дохвърчало си

Речник на българския език

1. дохвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчало си е производна форма на дохвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дохвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчало си е производна форма на дохвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. дохвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчало си е производна форма на дохвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).