дохвърчало

Речник на българския език

1. дохвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчало е производна форма на дохвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дохвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчало е производна форма на дохвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дохвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дохвърчало е производна форма на дохвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дохвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дохвърчало е производна форма на дохвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).