дохвърчал

Речник на българския език

1. дохвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дохвърчал е производна форма на дохвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дохвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дохвърчал е производна форма на дохвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дохвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

дохвърчал е производна форма на дохвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дохвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дохвърчал е производна форма на дохвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).