дохвърчавал си

Речник на българския език

1. дохвърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал си е производна форма на дохвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дохвърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал си е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. дохвърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал си е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).