дохвърчавало

Речник на българския език

1. дохвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчавало е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дохвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дохвърчавало е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дохвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дохвърчавало е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дохвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дохвърчавало е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).