дохвърчавали

Речник на българския език

1. дохвърчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дохвърчавали е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дохвърчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дохвърчавали е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дохвърчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дохвърчавали е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дохвърчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дохвърчавали е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).