дохвърчавала

Речник на българския език

1. дохвърчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дохвърчавала е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дохвърчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дохвърчавала е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дохвърчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дохвърчавала е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дохвърчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дохвърчавала е производна форма на дохвърчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).