доучил съм

Речник на българския език

1. доучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доучил съм е производна форма на доуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доучил съм е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).