доучил си

Речник на българския език

1. доучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доучил си е производна форма на доуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доучил си е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).