доучило е

Речник на българския език

1. доучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доучило е е производна форма на доуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доучило е е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).