доучи

Речник на българския език

1. доучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доучи е производна форма на доуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доучи е производна форма на доуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доучи е производна форма на доуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. доучи — повелително наклонение, ед. ч.

доучи е производна форма на доуча (повелително наклонение, ед. ч.).