доучело

Речник на българския език

1. доучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доучело е производна форма на доуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доучело е производна форма на доуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).