доучела

Речник на българския език

1. доучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доучела е производна форма на доуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доучела е производна форма на доуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).