доучел

Речник на българския език

1. доучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучел е производна форма на доуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доучел е производна форма на доуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).