доучвало

Речник на българския език

1. доучвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доучвало е производна форма на доучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доучвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доучвало е производна форма на доучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доучвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доучвало е производна форма на доучвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доучвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доучвало е производна форма на доучвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).