доучвала

Речник на българския език

1. доучвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доучвала е производна форма на доучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доучвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доучвала е производна форма на доучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доучвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доучвала е производна форма на доучвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доучвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доучвала е производна форма на доучвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).