доучвал

Речник на българския език

1. доучвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучвал е производна форма на доучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доучвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучвал е производна форма на доучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доучвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доучвал е производна форма на доучвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доучвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доучвал е производна форма на доучвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).