доуточняло

Речник на българския език

1. доуточняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доуточняло е производна форма на доуточня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доуточняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доуточняло е производна форма на доуточня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).