доуточнял

Речник на българския език

1. доуточнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доуточнял е производна форма на доуточня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доуточнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доуточнял е производна форма на доуточня (мин. деят. несв. прич. м. р.).