доуточнявало

Речник на българския език

1. доуточнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доуточнявало е производна форма на доуточнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доуточнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доуточнявало е производна форма на доуточнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доуточнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доуточнявало е производна форма на доуточнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доуточнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доуточнявало е производна форма на доуточнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).