доуточнявал

Речник на българския език

1. доуточнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доуточнявал е производна форма на доуточнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доуточнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доуточнявал е производна форма на доуточнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доуточнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

доуточнявал е производна форма на доуточнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доуточнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доуточнявал е производна форма на доуточнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).