доуточнило

Речник на българския език

1. доуточнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доуточнило е производна форма на доуточня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доуточнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доуточнило е производна форма на доуточня (мин. деят. св. прич. ср. р.).