доуточнила

Речник на българския език

1. доуточнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доуточнила е производна форма на доуточня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доуточнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доуточнила е производна форма на доуточня (мин. деят. св. прич. ж. р.).