доуточнил

Речник на българския език

1. доуточнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доуточнил е производна форма на доуточня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доуточнил — мин. деят. св. прич. м. р.

доуточнил е производна форма на доуточня (мин. деят. св. прич. м. р.).