доутоляло е

Речник на българския език

1. доутоляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доутоляло е е производна форма на доутоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).