доутоляло

Речник на българския език

1. доутоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доутоляло е производна форма на доутоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доутоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доутоляло е производна форма на доутоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).