доутоляла

Речник на българския език

1. доутоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доутоляла е производна форма на доутоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доутоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доутоляла е производна форма на доутоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).