доутолило

Речник на българския език

1. доутолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доутолило е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доутолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доутолило е производна форма на доутоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).