доутолили

Речник на българския език

1. доутолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доутолили е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доутолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доутолили е производна форма на доутоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).