доутолила е

Речник на българския език

1. доутолила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доутолила е е производна форма на доутоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доутолила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доутолила е е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).