доутолила

Речник на българския език

1. доутолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доутолила е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доутолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доутолила е производна форма на доутоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).