доусъвършенствало

Речник на българския език

1. доусъвършенствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доусъвършенствало е производна форма на доусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доусъвършенствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доусъвършенствало е производна форма на доусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доусъвършенствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доусъвършенствало е производна форма на доусъвършенствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доусъвършенствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доусъвършенствало е производна форма на доусъвършенствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).