доусъвършенствал

Речник на българския език

1. доусъвършенствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доусъвършенствал е производна форма на доусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доусъвършенствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доусъвършенствал е производна форма на доусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доусъвършенствал — мин. деят. св. прич. м. р.

доусъвършенствал е производна форма на доусъвършенствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доусъвършенствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доусъвършенствал е производна форма на доусъвършенствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).