доуредяло

Речник на българския език

1. доуредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доуредяло е производна форма на доуредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доуредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доуредяло е производна форма на доуредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).