доуредял

Речник на българския език

1. доуредял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доуредял е производна форма на доуредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доуредял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доуредял е производна форма на доуредя (мин. деят. несв. прич. м. р.).