доуредели

Речник на българския език

1. доуредели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доуредели е производна форма на доуредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доуредели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доуредели е производна форма на доуредя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).