доунищожил

Речник на българския език

1. доунищожил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доунищожил е производна форма на доунищожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доунищожил — мин. деят. св. прич. м. р.

доунищожил е производна форма на доунищожа (мин. деят. св. прич. м. р.).