доунищожало

Речник на българския език

1. доунищожало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доунищожало е производна форма на доунищожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доунищожало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доунищожало е производна форма на доунищожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).