доумъртвяло

Речник на българския език

1. доумъртвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доумъртвяло е производна форма на доумъртвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доумъртвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доумъртвяло е производна форма на доумъртвя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).