доумъртвил

Речник на българския език

1. доумъртвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доумъртвил е производна форма на доумъртвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доумъртвил — мин. деят. св. прич. м. р.

доумъртвил е производна форма на доумъртвя (мин. деят. св. прич. м. р.).