доукрасил

Речник на българския език

1. доукрасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доукрасил е производна форма на доукрася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доукрасил — мин. деят. св. прич. м. р.

доукрасил е производна форма на доукрася (мин. деят. св. прич. м. р.).