доугояваха

Речник на българския език

1. доугояваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доугояваха е производна форма на доугоявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доугояваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доугояваха е производна форма на доугоявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).