доугоявах

Речник на българския език

1. доугоявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доугоявах е производна форма на доугоявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доугоявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доугоявах е производна форма на доугоявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).