доугоявал е

Речник на българския език

1. доугоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доугоявал е е производна форма на доугоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доугоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доугоявал е е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доугоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доугоявал е е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).