доугоявало съм

Речник на българския език

1. доугоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало съм е производна форма на доугоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. доугоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало съм е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. доугоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало съм е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).