доугоявало си

Речник на българския език

1. доугоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало си е производна форма на доугоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. доугоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало си е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. доугоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало си е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).