доугоявало е

Речник на българския език

1. доугоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало е е производна форма на доугоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доугоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало е е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доугоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доугоявало е е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).